ВЕРБАЛНО И НЕВЕРБАЛНО ПОВЕДЕНИЕ
Езикът на тялото – значение на жестовете
Невербално поведение – някои типични неща от езика на тялото
Моментът, в които двама души се запознават носи огромен заряд от потенциална енергия. Първият миг, в който човек вижда друг човек е една холограма, която се запечатва в паметта на гледащия. Почти всеки елемент от характера на хората и тяхната личност личат от техния външен вид, поза, начин на движение, жестове, мимики. Невербалните послания съставляват 80 % от първите впечатления за човека. Те са ясни знаци за вътрешното му състояние и за неизказаните му мисли и чувства. Успоредно с речевото /вербалното/ си поведение, всеки човек реализира цяла система от неречеви /невербални/ средства. В редица случаи между двете системи има синхрон, но е възможно да се получат и разминавания или противоречия между тях. Информацията, получавана по речевия канал, може да се допълва и да съпътства течащата по неречевия, но може и да се противопоставя и да затруднява възприемането на речевата.
Невербалното поведение на човека включва съвкупността от:
–невербални знаци (представляващи целенасоченото предаване на невербална информация)
–невербални сигнали (излъчващи информация независимо от желанието на човека или против него), в които се съчетават съзнателни и несъзнателни характеристики, а от друга страна са отчасти вродени и отчасти придобити в резултат на възпитанието и обучението, най-вече в ранното детство.
Част от невербалните знаци и сигнали са вродени, а други се придобиват чрез етнокултурните особености на средата, в която израства човек.
Установено, е че невербалната комуникация има няколко особености по отношение на връзката с езика:
-Тя е по-директна, по-обща, по-спонтанна;
-Няма точен езиков еквивалент;
-Има силно присъствие при някои социално психически механизми, като внушение, заразяване, подражание, убеждение;
-Понякога се предпочита пред речевата, поради очаквани неблагоприятни последствия от речевото въздействие;
-Налице е двупосочност във връзката й с речевата – тя я отрича или я подкрепя;
-Декодирането и реагирането на невербалните послания става много по-автоматично и сякаш безсъзнателно, отколкото осмислянето на вербалните реакции. Невербалната информация е много по-малко обект на съзнателна интерпретация и наблюдение и в резултат може много по-лесно да издава истинските чувства, нагласи и интереси на комуникиращия
-Невербалните съобщения са доста по-ефективни в предаване на информацията за нагласите и чувствата, отколкото езика. Част от знаците се унаследяват и поради тази причина има общочовешки еталони за тяхната презентация (преди всичко в сферата на изразяване на емоциите), а друга част са зависими от социокултурната среда и възпитанието, като сред тази група най-големи са различията при невербалните знаци, които имат езиков еквивалент.
Функциите на невербалната комуникация са изследвани най-сериозно от М. Аргайл, според когото те се реализират при:
–Управление на социалната ситуация – за синхронизиране на общуването, за проява на интерес или отегчение, за размяна на ролите на говорещ и слушател, за проява на разбиране и съгласие.
–Предаване на информация за личността на говорещия. Най-често това става по пътя на спонтанната невербална комуникация, но може и да се използва от добре подготвения комуникатор за създаване на определени положителни нагласи и настроения. Невербалната информация често много сполучливо замества речевото представяне и често е по-подходяща за създаване на позитивно първо впечатление и за поддържане на това впечатление впоследствие.
–Изразяването на емоционални състояния е най-широко проявяваната функция.
–Предаването на информация за нагласите, като се използват възможностите на гласа, интонацията, мимиките и други невербални средства.
–Контролът на канала се свързва с ограничеността на слуховия канал да приема и обработва звуковите въздействия и много по-големите възможности на зрителния канал за получаване на информация.
–Заместване на езика – най-често чрез жестовете и мимиките, когато се счита, че това въздействие ще бъде по-директно и въздействащо или когато речевото въздействие е социално неприемливо.
–Допълване или подкрепяне на езика, засилване на речевото въздействие с включването на невербални знаци – невербалното съобщение разкрива психическо състояние или емоция, които съпътстват речевото или подава сигнали за нещо друго.
–Изразява междуличностни взаимоотношения – разстоянието между говорещите често ни показва степента на близост и взаимното им привличане или неприязън.. Независимо от различните подходи и методи, които се използват за изучаване на невербалната комуникация в крайна сметка вниманието винаги се насочва към основните невербални знаци:
–телесен контакт;
–отстояние (в близост или на разстояние от групи хора или отделни лица);
–ориентация (на поглед, телесна позиция); –поява (индивидуални качества
– дрехи, физика, прическа;
–поза (характерна за отделни раси, социални групи, религии, профeсионални сдружения);
–движения на главата (например специфичното кимане с глава на българина);
–жест на ръцете, главата, тялото;
–поглед
–невербални елементи на говора.
А. Шефлен и С. Дункан предлагат една класификация, която е доста популярна:
–кинесика – комуникация чрез движения на тялото, включващи изразите на лицето, позата и положението на тялото, движенията на ръцете и краката;
–проксемика – комуникация чрез пространство, територия и дистанция;
–параезик – интонация и паралингвистични елементи;
–тактилна модалност – комуникация чрез допир;
–обонятелна модалност – комуникация чрез миризми;
–цивилизационна модалност – комуникация чрез дрехи, накити и козметични средства. Други видове невербална комуникация се осъществява чрез цветове и звуци.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ: -Невербалната комуникация е културно определена. Културната предопределеност на типа невербални символи, с които си служи човек започва още от детството. Голяма част от тези сигнали и изражения имат и автоматизиран характер – предават се по генетичен път. Например, едно познато движение е потриването на върха на носа с показалец. Във Франция този жест би означавал „Внимание, тук има нещо нередно!“, ако се срещне в Италия, би бил знак за някаква опасност, направен в Англия, той ще означава повик за секретност. Тези вариации показват, че хората с еднаква национална и културна идентичност имат специфичен набор от неезикови средства и знаци за общуване, различни от тези на останалите народи.
-Невербалните съобщения могат да се конфронтират вербалните съобщения;
-Невербалните съобщения са до голяма степен несъзнателни /подсъзнателни/;
-Невербалните сигнали са важни за комуникационните отношения и нагласи. Според специалисти, не повече от 15 % от хората са в състояние да контролират невербалния комуникационен процес, в който участват. Отпуснатите рамене, прегърбеността или набръчканото чело могат да сигнализират за отпадналост, апатия, липса на ентусиазъм. Телесните движения са по-близо до това, което става в подсъзнанието на човека и са реалните му чувства и мисли. Погледът, усмивката, ръкостискането са изключително съществени компоненти в невербалното делово общуване. Очите и погледа играят голяма роля в живота изобщо, а не само в бизнес комуникацията. По състоянието на погледа околните могат да преценят увереност и несигурност, откровеност и склонност към лавиране, неотстъпчивост и готовност за корекция в тактиката.
Речник
Невербално поведение на човека – включва съвкупността от невербални знаци (представляващи целенасоченото предаване на невербална информация) и невербални сигнали (излъчващи информация независимо от желанието на човека или против него); Социално и биологично обусловен способ за организация на усвоените от индивида невербални средства за общуване, преобразувани в индивидуална, конкретно-чувствена форма на действия и постъпки
Елементи на невербалното поведение – всички движения на тялото, интонацията, ритмичните, височинните характеристика на гласа, неговата времева и пространствена организация.
Невербална комуникация – реализира се посредством знаци и сигнали с неречев характер.
Кинесика – комуникация чрез движения на тялото, включващи изразите на лицето, позата и положението на тялото, движенията на ръцете и краката.
Проксемика – комуникация чрез пространство, територия и дистанция
Тактилна модалност – комуникация чрез допир
Обонятелна модалност – комуникация чрез миризми
Цивилизационна модалност – комуникация чрез дрехи, накити и козметични средства.
Вербална комуникация
Вербалната комуникация използва речта като знакова система. Следователно под вербална комуникация ще разбираме естествения звуков език, т.е. системата от фонетични знаци. Процесът на кодиране на информацията се предшества от изработване на замисъл, който впоследствие се облича в система от знаци. За приемащия информацията смисълът се разкрива в процеса на декодирането (Герчева-Несторова, 1999, с. 26-28). Точността на разбирането (съгласно замисъла на предаващия информацията) се осъществява чрез размяна на комуникативните роли на предаващия и приемащия. Това става чрез обратната връзка, когато приемащият се превръща в предаващ информация за това как е разкрил
смисъла на приетата информация. Получава се диалогична (двупосочна) комуникация, при което е възможна многократна смяна на ролите. В този процес информацията се обогатява и развива.
Вербалната комуникация притежава следните свойства:
Съдържателността на вербалната комуникация се определя от количеството изказани мисли. Може да се произнесат много думи, но да се каже много малко. Съдържателността на речта се детерминира от яснотата и дълбочината на мисленето на говорещия. Съществено за ръководителите е да умеят да излагат главното, същественото, да отделят второстепенното.
Понятността на вербалната комуникация се определя от достъпността за получателя на съобщението. В практическата си работа ръководителите следва да имат предвид индивидуалните особености на служителите, към които отправят едно или друго съобщение. Понятното за един е неразбираемо за друг.
Изразителността на вербалната комуникация се определя от нейната ясност, страстност, енергичност или на другия полюс от нейната монотонност, вялост. Съществено значение за изразителността на речта има използването на невербалните знаци. Източници: http://techs-mobile.blogspot.com psiholozi.com
