Пазар на труда и източници на доходи

Същност на понятията труд и пазар на труда ◦Трудът е производствен фактор, който във взаимодействие с други производствени фактори осъществява производствения процес. В същото време той е източник на доход, възпроизвеждащ работника и неговото семейство.

Трудът е присъщ на човека и неразделим от него. На трудовия пазар се купува не работникът, а неотделимо свързаните с него трудови умения и възможности.  Купува се правото да бъдат използвани в производствения процес.  Работникът се наема и задължително присъства в производството, но не само с трудовия си потенциал, но и с психологическите, емоционалните, нравствените, културните и други особености на собствената си личност.

Трудът е съществен, а нерядко и единствен източник на доход. Това означава, че при неблагоприятна пазарна обстановка и неизгодни за работника условия неговото предлагане не може да се отложи. Поради това той е принуден да прави компромиси – да се съгласява с по-ниско заплащане, с по-лоши условия на труд, за да гарантира съществуването си.

Пазарът на труда е посредническа структура между купувачите и продавачите на труд, посредством, която се формира цената на труда.  Трудовият пазар е силно сегментиран – спецификата на всеки вид труд обособява и отграничава пазара, придава му типични характеристики.

Пазарът на труда е най-регулируемият пазар – покупко-продажбата на работна сила като елемент на икономическата система пряко се отразява върху социалните отношения. Това задължава държавата да изработва механизми за регулирането на пазара на труда и работната заплата.

Пазарът на труда е институционализиран пазар. Между купувачите и продавачите на работната сила стоят синдикатите, асоциациите за наемане на работа, съюза на работодателите  и други, които безспорно променят качествата на автоматичния съвършен пазарен механизъм.

Индивидуалното предлагане на труд се дефинира чрез обема на труда – човекодни и човекочасове, който собственикът на труд желае и може да предложи при определено равнище на работна заплата. То възпроизвежда логиката на общата пазарна теория, но съдържа собствени специфични характеристики, които модифицират закона на предлагането. Предлагането зависи от цената труда. Предлагането на труда се определя и от склонността на работника да замества свободното си време с доход.

Пазарното предлагане на труд е сбор от индивидуалното предлагане. Когато работната заплата расте предизвиква увеличаване на общото предлагане на труд, независимо че предлагането на труд на индивидуалния работник може да намалява.

Работната заплата е доходът, който собственикът на работата сила получава за направената от него в производствения процес услуга. Тя е ценова категория, формирана на пазара на труда, но в същото време е договорно определена от работодателя и работника (синдикатите). Следователно работната заплата се определя и от фактори, действащи извън пазара на труда, и акумулира в себе си единството на социално-икономическите процеси в обществото.

Основни функции на работната заплата

• Възпроизводствена – има за задача да възстанови и увеличи работоспособността на трудещите се и нетрудоспособните членове на техните семейства. Тя трябва да осигури нормалното задоволяване на потребностите на хората.
• Измерително-разпределителна – измерва трудовото участие и трудовите резултати на работника. Чрез нея се разграничава образователното, професионалното, квалификационното равнище на участващите в трудовия процес.
• Стимулираща – работната заплата е основна мотивация за труд, за по-качествен и по-производителен труд. /http://theeconomictheory.blogspot.com/2015/08/blog-post_36.html/